Jun 17, 2008, 3:58 PM

За китките и хората

  Poetry
1.7K 0 18

 

Че цветята красиви са - вярно е, знам си,

но и тяхната хубост си има нюанси:

 

Магазинът едните на сянка ги пази,

подредени прилежно в саксии и вази.

Култивирани и в оранжерии расли,

тъй префинени са, но до болка еднакви.

Те излъчват студен целофанен отблясък;

за пари се продават, дори под тезгяха.

Специални условия само допускат -

инак вехнат и бързо дома ви напускат.

 

А пък другите раснат на воля в полето,

с красотата си дива и чара естествен.

Те лъчите на слънцето в тях са събрали

и със топла усмивка сърцето ви галят.

И дори да ви жегнат веднъж-дваж с бодлите,

много истински са, пък били и сърдити.

А стъблата им жилави са издръжливи -

тях не ще ги превият и облаци сиви.

 

Затова ще накъсам букет от полята -

та нали и жените са като цветята?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Динков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз мисля да приключа четенето си засега с този цветен стих. Трудно се откъсва човек от теб, но ще се върна.
  • Докато четях,някакси твоите цветя ми се сториха олицетворение на 2 типа хора от обществото ни... хареса ми да го възприема така желая само полски цветя в твоето обкръжение!
  • Усетил си Жените със... сърцето!
    Комплименти!
  • А най-добре е да не ги късаш и да растат на воля!
  • А, така-а-а!
    И сега аз от коя гледна точка да чета?!

    Въпросът е къде ще скъташ букета... И как ще го опазиш

    Много смел стих.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...