За кой ли път?
За кой път плача?
За кой път съм тъжна?
За кой път... свита на кълбо в ъгъла,
обвита в тъмния воал на нощта,
аз усещам самотата?
Ридая за твоите изгарящи прегръдки!
Копнея за влюбеното сърце, което ме зовеше всеки ден и нощ.
По-добре в съня ми да те виждам и да не мога да те достигна, но всъщност да зная, че те имам,
отколкото в мечтата красива да си мой, а в реалността да те нямам.
Обичам те - БОЛИ!
Безброй ками пробождат сърцето ми - то вече умира!
Няма си никого, освен приятелството на тишината и тъмнината.
Чувствах, Желаех, Обичах, Копнеех... но това беше преди!
Сега накъде?
Кой път са поема?
Та аз нямам чувства,
няма капка милост и покой в мен!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самотна Душа Всички права запазени
