За кОнкурса "Въздишката на ЛюбоФ Френска"
Извадих аз бельото еротично
от дъното на дървения скрин,
но на молците им е безразлично
от изветрелия ми нафталин.
Как хилядите дупчици да скрия?
О, Боже, ето, ти си на вратата!
А, сетих се - бушона ще отвия
и всичко ще прикрие тъмнината.
Последва нещо щуро, срамно,б олно,
склерозата ме грозно изигра,
забравих аз (облечена фриволно),
че майстор чакам.... Пустата чешма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
