21.11.2008 г., 7:31

За красотата и аромата

770 0 6
Пося ме! А не исках да замръквам
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...

Стискам зъби. Зная! Ще си идат!
Саксията е моят дом навеки.
Когато по-красиво цвете видят,
бълхите се превръщат във човеци...

От красотата всички се нуждаят,
уханието рядко впечатлява.
Добре обаче е това да знаете:
Красивото чрез аромат се разпознава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Красивото чрез аромат се разпознава!" - мъдър стих, Вальо.
  • Стискай зъби... и вдишвай аромати! Поздрави, Вальо!
  • И как приятно се разнесе аромата...
    Поздрави Вальо!!!
  • усетих...аромата...на красивото...
  • Хей, предизвика ме!Явно, не си попаднал на цветарка! Позволих си посвещение:
    ПОСЯХ ТЕ, а не искаш да замръкваш...
    Виж, вече съм приготвила и ваза...
    Дори със "Лактофол" ще те напръскам,
    от всякакви бълхи да те опазя.
    Калинка, ако трябва, ще ти стана!
    И,ако трябва, ще ти пея песни.
    Дори ще те превърна в икебана!
    Люляк да отгледаш, не е лесно...
    Вальо, съжалявам, че изпуснах представянето ти в Пловдив,радвам се да те видя и тук.Успех!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...