21 nov 2008, 7:31

За красотата и аромата 

  Poesía
671 0 6
Пося ме! А не исках да замръквам
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...
Стискам зъби. Зная! Ще си идат!
Саксията е моят дом навеки.
Когато по-красиво цвете видят,
бълхите се превръщат във човеци...
От красотата всички се нуждаят,
уханието рядко впечатлява.
Добре обаче е това да знаете:
Красивото чрез аромат се разпознава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??