За красотата и аромата
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...
Стискам зъби. Зная! Ще си идат!
Саксията е моят дом навеки.
Когато по-красиво цвете видят,
бълхите се превръщат във човеци...
От красотата всички се нуждаят,
уханието рядко впечатлява.
Добре обаче е това да знаете:
Красивото чрез аромат се разпознава!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Позволих си посвещение: