21 nov 2008, 7:31

За красотата и аромата

  Poesía
767 0 6
Пося ме! А не исках да замръквам
в почвата, която не ме храни...
Въпреки това, че днес изсъхвам
бълхите продължават да ме лазят...

Стискам зъби. Зная! Ще си идат!
Саксията е моят дом навеки.
Когато по-красиво цвете видят,
бълхите се превръщат във човеци...

От красотата всички се нуждаят,
уханието рядко впечатлява.
Добре обаче е това да знаете:
Красивото чрез аромат се разпознава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Красивото чрез аромат се разпознава!" - мъдър стих, Вальо.
  • Стискай зъби... и вдишвай аромати! Поздрави, Вальо!
  • И как приятно се разнесе аромата...
    Поздрави Вальо!!!
  • усетих...аромата...на красивото...
  • Хей, предизвика ме!Явно, не си попаднал на цветарка! Позволих си посвещение:
    ПОСЯХ ТЕ, а не искаш да замръкваш...
    Виж, вече съм приготвила и ваза...
    Дори със "Лактофол" ще те напръскам,
    от всякакви бълхи да те опазя.
    Калинка, ако трябва, ще ти стана!
    И,ако трябва, ще ти пея песни.
    Дори ще те превърна в икебана!
    Люляк да отгледаш, не е лесно...
    Вальо, съжалявам, че изпуснах представянето ти в Пловдив,радвам се да те видя и тук.Успех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...