За всяко лошо ще платиш,
защото Господ ти го връща.
Не може чувства да пестиш,
щом огънят запалва къща.
От падналия покрай теб,
подминеш ли го равнодушно,
не чакай вече топъл хляб,
а време лошо и задушно.
А името ли маскариш
на твой приятел или близък
е късно да се кахъриш,
че бил си толкоз, толкоз низък.
А с дело ли му навредиш
на някой, ходещ си по пътя,
след туй недей да се редиш
да искаш прошка насред пътя.
За всичко трябва да платиш,
защото лошото се връща.
Недей доброто да пестиш-
раздавай го на всяка къща.
© Никола Апостолов Всички права запазени
раздавай и на всяка тъща!
Поздрави, Никола!
Шегата ми е съвсем добронамерена! Твоето стихотворение много ми хареса!