2.03.2007 г., 20:55

За Любовта

1.2K 0 5
     Когато те има,
     най-много ми липсваш.
     Когато говориш,
     Най-много боли.
     Спри! Не виждаш ли?
     Любовта умира,
     А спомена гори!
     Бяхме млади,
     Чисти и щастливи.
     Остаряхме, разбери!
     Искаме да можем
     Да се върнем там,
     При наш`та първа среща,
     Но не можем.
     Живота просто си тече,
     А с него нашата
     Любов умира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...