kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
2.12.2006 г., 12:47 ч.  

За любовта 

  Поезия
844 0 9

Любовта, е в небето.

Тя, е в небитието на миналото

и в пустотата на бъдещето –

неизразена,

невзрачна,

прозрачна

и прозаична.


Любовта, е поличба,

която очакаваме,

търсиме –

неистово

и страстно.


Тя, е нещо,

което ни липсва –

в живота ни властно,

е впрегнала струна,

понеже я няма...


Тя, е измама –

илюзия,

която ни чака

зад ъгъла,

непредвидима

и неочаквана,

непредсказуема,

неописуема

и много банална,

понеже е тайна,

неразплетена

през мълчанието

на вековете

и тяхната сакрална същност.


Любовта,

е образна външност

на нашето Аз,

което никога не откриваме,

а само докосваме,

когато умираме.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Любовта е образна външност,
    на нашето Аз,
    което никога не откриваме..."
    Велико, поете!!! Изключителна поетична формулировка на любовта! Покланям ти се за този стих, ако ще и да си на 100 години!
  • Браво!Страхотен стих!
  • Тя е нещо,
    което ни липсва –
    в живота ни властно
    е впрегнала струна,
    понеже я няма;
    ...
    Отново прекрасен!
  • "...Любовта е образна външност,

    на нашето Аз,

    което никога не откриваме,

    а само докосваме,

    когато умираме."
    А може би си спомняме за ная, когато умираме! Ако наистина ни е докоснала? Ако наистина сме обичали или са ни обичали?
    Прекрасно пишеш!
  • Аз просто нямам думи, с които да опиша възхищението си от този стих! !!!
  • Любовта сигурно е в "другите" наши лица...В това у нас ,което не познаваме...защото сме така несъвършени.А то е почти всичко...Понякога сме й гневни-но...заради нея сме на този свят...Дори когато носи в ръцете си брадва...И носим белези...и се стремим към белези...В отрицанието е утвърждаването-нали така?
  • Браво!!!
  • Страхотно описание! Поздравления!!!
  • Чудесно е!!! Как ги редиш само и тези любовните
Предложения
: ??:??