2.12.2006 г., 12:47  

За любовта

1K 0 9

Любовта, е в небето.

Тя, е в небитието на миналото

и в пустотата на бъдещето –

неизразена,

невзрачна,

прозрачна

и прозаична.


Любовта, е поличба,

която очакаваме,

търсиме –

неистово

и страстно.


Тя, е нещо,

което ни липсва –

в живота ни властно,

е впрегнала струна,

понеже я няма...


Тя, е измама

илюзия,

която ни чака

зад ъгъла,

непредвидима

и неочаквана,

непредсказуема,

неописуема

и много банална,

понеже е тайна,

неразплетена

през мълчанието

на вековете

и тяхната сакрална същност.


Любовта,

е образна външност

на нашето Аз,

което никога не откриваме,

а само докосваме,

когато умираме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Любовта е образна външност,
    на нашето Аз,
    което никога не откриваме..."
    Велико, поете!!! Изключителна поетична формулировка на любовта! Покланям ти се за този стих, ако ще и да си на 100 години!
  • Браво!Страхотен стих!
  • Тя е нещо,
    което ни липсва –
    в живота ни властно
    е впрегнала струна,
    понеже я няма;
    ...
    Отново прекрасен!
  • "...Любовта е образна външност,

    на нашето Аз,

    което никога не откриваме,

    а само докосваме,

    когато умираме."
    А може би си спомняме за ная, когато умираме! Ако наистина ни е докоснала? Ако наистина сме обичали или са ни обичали?
    Прекрасно пишеш!
  • Аз просто нямам думи, с които да опиша възхищението си от този стих! !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...