За любовта
Любовта, е в небето.
Тя, е в небитието на миналото
и в пустотата на бъдещето –
неизразена,
невзрачна,
прозрачна
и прозаична.
Любовта, е поличба,
която очакаваме,
търсиме –
неистово
и страстно.
Тя, е нещо,
което ни липсва –
в живота ни властно,
е впрегнала струна,
понеже я няма...
Тя, е измама –
илюзия,
която ни чака
зад ъгъла,
непредвидима
и неочаквана,
непредсказуема,
неописуема
и много банална,
понеже е тайна,
неразплетена
през мълчанието
на вековете
и тяхната сакрална същност.
Любовта,
е образна външност
на нашето Аз,
което никога не откриваме,
а само докосваме,
когато умираме.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!Страхотен стих!
-
Тя е нещо,
което ни липсва –
в живота ни властно
е впрегнала струна,
понеже я няма;
...
Отново прекрасен! -
"...Любовта е образна външност,
на нашето Аз,
което никога не откриваме,
а само докосваме,
когато умираме."
А може би си спомняме за ная, когато умираме! Ако наистина ни е докоснала? Ако наистина сме обичали или са ни обичали?
Прекрасно пишеш! -
Аз просто нямам думи, с които да опиша възхищението си от този стих! !!!
-
Любовта сигурно е в "другите" наши лица...В това у нас ,което не познаваме...защото сме така несъвършени.А то е почти всичко...Понякога сме й гневни-но...заради нея сме на този свят...Дори когато носи в ръцете си брадва...И носим белези...и се стремим към белези...В отрицанието е утвърждаването-нали така?
-
Браво!!!
-
Страхотно описание! Поздравления!!!
-
Чудесно е!!! Как ги редиш само и тези любовните
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
на нашето Аз,
което никога не откриваме..."
Велико, поете!!! Изключителна поетична формулировка на любовта! Покланям ти се за този стих, ако ще и да си на 100 години!