1.02.2007 г., 1:24 ч.
За малко да съм В твоя стил
За малко да съм В твоя стил
Светът ти с моя се родее,
душата, искрено копнее
да те възпее, о, могъщи –
създаваш хляба ни насъщни.
И свят творец си на благата,
пред тебе тръпнат чудесата.
Поклон аз сторвам ти дълбок,
защото в моя свят и ти си бог.
С безгрижието мое запознат,
но туй за мен е просто занаят.
Подаръкът – от ореол, венец
искри във пламъче – живец.
Не искам да съм лумнала звезда,
а само да щурмувам небеса... .
..планетите, Плеядите и дупки черни,
където в миг потъват мислите неверни,
галактики, мъглявини, купове звездни,
не се страхувам от зейналите бездни.
И затова със вяра във душата,
безспир посрещам ти делата.
И радвам се тъй, както аз умея,
улавям се с радиото, че си пея.
Защото твоя добротворен ум
прогонва днес натрапчивия шум.
31.01.2007г.
© Мери Попинз Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен стих, Мери!!! Поздрави!!!
-
"И затова със вяра във душата,
безспир посрещам ти делата
и радвам се тъй, както аз умея,
улавям се, че с радиото си пея,
защото твоят добротворен ум
прогонва днес натрапчивия шум."
И още нещо - махни отдолу пояснението - с текста си казала, каквото си имала да казваш.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
(видях го сутринта в
предишната форма
Добре че не коментирах.)
Поздрав и усмивка.