За мен си мъничка фея
За мен си мъничка фея
За мен си мъничка фея,
но аз раних те жестоко.
Как да ти кажа, копнея
за теб толкова много?!
За мен си мъничка фея,
но аз те прободох със нож.
За теб все още живея,
макар грешен и лош.
За мен си мъничка фея,
а аз станах нищожество.
И не знам дали ще успея
да съм видим в цялото множество?!
За мен си мъничка фея,
но аз не горя, не изгарям.
Все още мъничко тлея
и в нищото пак се разтварям.
За мен си мъничка фея,
а аз станах безличен.
Доброто дори не владея,
по глупост получих отличен.
За мен си мъничка фея,
а аз, като въздух прозрачен.
Още вина ще налея
и лягам си мрачен.
За мен си мъничка фея,
а аз така те обидих.
За теб все още милея,
а глупостта си как не предвидих?!
За мен си мъничка фея
а аз отнех ти лъчите.
Сега как да посмея
да те погледна в очите?
За мен си мъничка фея,
а аз покрих се със срам.
Как в теб да посея
чувства вече не знам?!
За мен си мъничка фея,
ако можеш поне намрази ме.
Аз утре пак ще възпея,
греха си, който срази ме!
24.07.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
