8.01.2012 г., 22:47 ч.

За миналото 

  Поезия » Любовна
365 0 3

Как да останем приятели само?

След толкова много години тъга.

Бяхме си опора и приятелско рамо -

къде стигнахме? Виж ни сега.

 

Да гледам как вече си с друга

и да изпитвам и гняв, и вина.

А ти да знаеш, че на друг съм аз съпруга-

къде стигнахме? Виж ни сега.

 

На моста сенките ни чакат още,

за да напомнят нашата самота.

А клетвите ни вятърът разнася нощем

и все пак късно е. Виж ни сега.

 

Така че ще се направя, че не съществуваш,

а спомена ще скрия зад фалшива безразличност.

И, правейки се, че не ме вълнуваш,

ще те обичам пак до безграничност.

© Просто Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??