За миналото
Как да останем приятели само?
След толкова много години тъга.
Бяхме си опора и приятелско рамо -
къде стигнахме? Виж ни сега.
Да гледам как вече си с друга
и да изпитвам и гняв, и вина.
А ти да знаеш, че на друг съм аз съпруга-
къде стигнахме? Виж ни сега.
На моста сенките ни чакат още,
за да напомнят нашата самота.
А клетвите ни вятърът разнася нощем
и все пак късно е. Виж ни сега.
Така че ще се направя, че не съществуваш,
а спомена ще скрия зад фалшива безразличност.
И, правейки се, че не ме вълнуваш,
ще те обичам пак до безграничност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Аз Всички права запазени
