За миналото
Как да останем приятели само?
След толкова много години тъга.
Бяхме си опора и приятелско рамо -
къде стигнахме? Виж ни сега.
Да гледам как вече си с друга
и да изпитвам и гняв, и вина.
А ти да знаеш, че на друг съм аз съпруга-
къде стигнахме? Виж ни сега.
На моста сенките ни чакат още,
за да напомнят нашата самота.
А клетвите ни вятърът разнася нощем
и все пак късно е. Виж ни сега.
Така че ще се направя, че не съществуваш,
а спомена ще скрия зад фалшива безразличност.
И, правейки се, че не ме вълнуваш,
ще те обичам пак до безграничност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Просто Аз Все права защищены
