За многоточията и др.
Събуждам се от нечии глас във телефона,
събуждам се със мисъл за кафе,
събуждам се със никотинов глад...
а после се събуждам с музика.
Събуждам се и губя мисълта си...
Навън е черно-бял английски филм,
а хората са се превърнали в чадъри ходещи
и с всяка своя стъпка разпръскват стотици водни капчици...
далеч една от друга, далече от света си... незначителен за минувачите.
И те ще си останат там, на тротоара, в тревите...чакащи
и в чакането си, в сънят си ще изчезнат,
във мека пара ще се понесат, пак толкова невидими за хората,
нагоре... може би ще се намерят..
Пак нечий глас ме чака в телефона,
но тази сутрин филмът ми е ням...
гласът ми няма да му отговори...
За капките... звучи ли ти познато?!
Не знам към кой е мойто тривиално обръщение,
напълно откровено, искрено, дълбоко...
и с тези думи се събличам гола, без грим, без прическа,
без преструвки, без комерс, без параван, без срам...
защото всъщност не мога да повярвам, че ТОВА е светът, в който съм родена...
Това е! Аз искам обяснение защо,
ПО ДЯВОЛИТЕ,
с капките съм паднала на тая земя?!
Където винаги ще съм сама душевно, където винаги съм адски неразбрана...
Сбъркана съм , хора, вярвайте ми... да обичам тоя град, тоя дъжд, театъра, „Блусове” на Рахнев,
музиката, никотина, книгите и шоколада...
Аз имах своя шанс да съм щастлива,
преди да разбера, че тук не ми е мястото,
преди реалността да ме нарита...
Звучи като депресия, но не е,
това е моето местенце... а, всъщност, Вашата земя си има свойте преимущества,
гореизброените, островите, пясъка, децата, слънцето, кафето, влюбването,
ментовия чай със мляко, многоточията...
и може би си струва...
След малко ще се облека, ще изправя косата си,
ще си сложа парфюм, грим и червило, ще повикам такси,
ще изляза и никой няма да разбере... че всъщност не съм от тук...
никак не съм от тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Стефанова Всички права запазени
