Събуждам се от нечии глас във телефона,
събуждам се със мисъл за кафе,
събуждам се със никотинов глад...
а после се събуждам с музика.
Събуждам се и губя мисълта си...
Навън е черно-бял английски филм,
а хората са се превърнали в чадъри ходещи
и с всяка своя стъпка разпръскват стотици водни капчици...
далеч една от друга, далече от света си... незначителен за минувачите.
И те ще си останат там, на тротоара, в тревите...чакащи
и в чакането си, в сънят си ще изчезнат,
във мека пара ще се понесат, пак толкова невидими за хората, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up