30.03.2015 г., 0:28

За мойте песни

458 0 0

За моите песни

Аз препрочитам мойте песни
и виждам все пак съм добър,
в тях славя красотите поднебесни,
не правя никому хатър!

Сега аз не се величая.
Не съм си  аз  и подмазвач!
Аз от това не се нуждая,
не се нуждая и от плач!

Аз от стила си се лаская!
От истината, верността...
Затуй, че вечно търся Рая,
и перспективата в света!

И искрено се възмущавам,
когато срещна глупостта...
И най-първичен си оставам,
щом нейде срещна красота!

От чувствата съм беззащитен!
Особено във любовта!
И търся и съм ненаситен,
загадките щом зачета!

Какво е празнота и скука,
аз в себе си не съм познал,
и мразя празната наука,
да повишавам своя бал!

Не съм от вятъра довеян!
От Космоса не съм дошъл!
Не съм Паун самонадеян,
и личност празна, без акъл!
  11.11.1999г. София



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...