12.11.2006 г., 22:56

За моя ангел

895 0 7

В леден свят

живее моя ангел.

Лишен от обич,

и от искреност.


Далеч съм аз от

него, и тъгувам

в невидимост.

Всеки мами го,

приятел му е

и го зачита,

а раняват го 

до сълзица.


С красиви очи

и усмивка топла

пленява и

Дявола и Бога.


Мистерия е

той една, която

никой не познава.


Дълго време мина

и накрая аз разбрах –

мечтае той да
бъде истински,
сред светли
и щастливи хора.


Не харесва

лицемерие и фалш.

Иска нежност и

любов - желая

му ги всеки час.


Бъди щастлив

ангел мой!

Звезди и слънце

да са ти

спътниците светли.


Винаги ще бъда
с теб, щом

истински те аз

обичам.

Зная - ще ме
разбереш,

защото обичта
ни е всесилна.


Нека сродни ангели
ти дават мир, а

Демони ти сочат Пътя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • трудна тема
  • Амии, възможно е - нямам претенции (а аз винаги имам,бъди сигурна ). що се отнася до неща, на които много държа,съм готова да понасям критика. В случая точно това стихче е много важно за ментака,че КРИТИКУВАЙТЕЕЕ! хаха
  • Според мен е по-добре /достатъчни бяха главните букви /
  • Много благодаря за литературните насоки Така по - добре ли е? или иска още?
  • Бъди с него! Хубав е стиха ти. Поздрав.

    /дооформи го/

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...