14.12.2006 г., 12:29

За моя клас

12.6K 0 5
Колко бързо изминаха тези години,
в които бяхме един от друг неразделими!
Превърнахме се в един задружен клас
и често тайно бягахме от час!
Веднага щом се дневника отвори
и за отсъствия се заговори
всеки вади GSM-а
и с SMS решава се проблема.
Не минава даже ден
без "Мънча" да е посетен.
А какво да кажем за училище!?
То за нас не е мъчилище,
защото пак си правим ний купона
само дето липсва микрофона.
Всички сме различни,
но и много симпатични.
А изпитват ли ни - няма проблеми,
с тетрадки ние сме въоръжени.
Един със знания помага,
друг от обща култура я докара!
Между нас цари голямо уважение.
Че и късметлии сме - няма съмнение!
Класни имаме си цели трички,
но в сърцата ни има място за  всички.
Макар че, скоро трябва да се разделим,
един към друг не ще се променим.
Ученически години няма вече.
Те отлитат надалече!
На добър час, приятели любими,
нека и в живота сме непобедими!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Сонче,аз съм Севда.Много хубаво стихотворение!Успех мила!!!
  • Хубава тема-браво!
  • Това е най-готиното стихотворение за най-щурия клас на гимназията ни. Честно казано въпреки, че сме имали много трудни моменти това време ми ЛИПСВА, беше толкова безгрижно. 6 от мен
  • Мънча е барчето до училище
  • Годините минават бързо! Но остават спомените от тогава, нали

    п.с. Какво е "Мънча"?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...