Dec 14, 2006, 12:29 PM

За моя клас

  Poetry
12.6K 0 5
Колко бързо изминаха тези години,
в които бяхме един от друг неразделими!
Превърнахме се в един задружен клас
и често тайно бягахме от час!
Веднага щом се дневника отвори
и за отсъствия се заговори
всеки вади GSM-а
и с SMS решава се проблема.
Не минава даже ден
без "Мънча" да е посетен.
А какво да кажем за училище!?
То за нас не е мъчилище,
защото пак си правим ний купона
само дето липсва микрофона.
Всички сме различни,
но и много симпатични.
А изпитват ли ни - няма проблеми,
с тетрадки ние сме въоръжени.
Един със знания помага,
друг от обща култура я докара!
Между нас цари голямо уважение.
Че и късметлии сме - няма съмнение!
Класни имаме си цели трички,
но в сърцата ни има място за  всички.
Макар че, скоро трябва да се разделим,
един към друг не ще се променим.
Ученически години няма вече.
Те отлитат надалече!
На добър час, приятели любими,
нека и в живота сме непобедими!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Сонче,аз съм Севда.Много хубаво стихотворение!Успех мила!!!
  • Хубава тема-браво!
  • Това е най-готиното стихотворение за най-щурия клас на гимназията ни. Честно казано въпреки, че сме имали много трудни моменти това време ми ЛИПСВА, беше толкова безгрижно. 6 от мен
  • Мънча е барчето до училище
  • Годините минават бързо! Но остават спомените от тогава, нали

    п.с. Какво е "Мънча"?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...