23.06.2011 г., 10:52

За нас, българите*

579 1 2

ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ

 

Сега аз виждам, хората се други,

те само правят своята Игра...

Те правят само користни услуги...

Растат в подмолната  война!

 

И често те са хора завистливи,

не могат чужд успех да понесат!

Заменят с радост свойта "смет за сливи..."

Не спят да мислят как да навредят!

 

Живеят с принципите на Шоплука.

Те сакат само Вуте да е зле...

На тях за другите хич не им пука,

те хвърлят кал по чуждото пране!

 

И не напразно правят туй потайно,

прикриват се от чуждите очи...

Зад тебе те попържат твойте майни,

пред теб пък те обсипват със лъжи...

 

Най-често се прикриват от съседа

и все за помощ истински реват!...

И под очи, с презрение,  те гледат

и търсят начин да ти навредят!...

 

Такава ни е цялата  нагласа,

насаждана у нас от векове...

На българите туй не е украса...

А треска, гдето вечно го тресе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....