За нежност
Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото,
от него валиден е живота наш.
От него трепетът любовен
преминава във екстаз.
А лятото пристига със потопи!
Прогонва дори и малката ни вяра...
вярата за утрешното днес,
от което психически сме уморени.
Не съм творец, човек съм, уморен.
Повярвал че светът любов е...
Безсънни нощи, преживял!
Задал въпроси... без думи и слова.
Несподелил, тъга душевна...
самотник във ноща,неспящ,
чаровник със сълзи горещи
подал ръка единствено за нежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
