За нежност
Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото,
от него валиден е живота наш.
От него трепетът любовен
преминава във екстаз.
А лятото пристига със потопи!
Прогонва дори и малката ни вяра...
вярата за утрешното днес,
от което психически сме уморени.
Не съм творец, човек съм, уморен.
Повярвал че светът любов е...
Безсънни нощи, преживял!
Задал въпроси... без думи и слова.
Несподелил, тъга душевна...
самотник във ноща,неспящ,
чаровник със сълзи горещи
подал ръка единствено за нежност.
© Ангел All rights reserved.
