За нежността и други грехове
Излизам в тъмното, за да разходя
натрупаната нежност…
Да помълча със вятъра за формите на дюните
и топлината им,
докато челото ми изстине и се разкъса
облакът, под който съм се скрил…
Каишката подрънква празна
в лилавите очи на тишината,
нежността се е отвързала - несподелена
и притаена в сенките - звездите ми брои…
Ще намери ли пътеката
и как без нея ще живеем?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
