За нея
За нея мисля ден и нощ -
в съня, в реалността,
в живота ми, в небитието...
За нея, за простената любов,
от призраците на живота прелъстена.
За утрото, изпълнено с надежда и усмивка,
преминала през сивия ми ден.
Тя, сгушила се в нечия звездица,
зачакала нечаканото зло.
Това е моята надежда, за влюбени
целувки и ръце, но вплетени в мъгла
премрежна, не стигат хоризонти в мен.
За тебе, обич, пиша тази вечер,
за теб и за фалшивите звезди,
за полъха от морски бриз, погалил моите коси...
Благодаря ти, обич, пълна с омраза,
за всичкото, което днес ми причини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
