Тя е най-страхотното и мило момиче,

което съм срещал някога.

Най-вероятно няма и да срещна

по-миличко и ослепително момиче като нея.

Тя е като сутрешното слънце,

като дъжда в горещ летен ден,

тя е всичко за мен.

И дори когато аз се чувствам уморен

мисля си за нея всеки божи ден.

И ако не е със мен,

дано поне бъде щастлива.

Дано да я виждам да сияе

и радостта да я облива.

Ние сме най-красивото начало

на всяка книга

и щастливия край

на всеки американски филм.

Ние сме най-добрия екип,

а работа дори си нямаме.

Ние се комбинираме идеално.

Върховно съчетаваме физическо с ментално.

И двамата над средното ниво интелектуално.

Обичам я ама май обичам си я тайно.

Подозрително много стихове излизат

в дигиталното пространство.

Тя ме знае и добре ме познава.

Знае че фен на правдата съм,

а не фен на суетата.

Тя е Божествена частица.

Край не искам тази прекрасна приказка да има.

Скоро идва зима,

но не ще бъде сега това последната изказана за нея любовна рима.

Защото имам да живея,

искам всеки ден с нея да се смея

и каквото и да пея –

 да го изпея фалшиво не умея.

Обичам те. Малко сладкишче!!! :*