За нови срещи винаги готов
Нали съм си, поет - почти известен
във Фейсбук и околните страни,
аз чукнах среща (малко неуместна)
на мои почитателки - моми.
Поканих всички мои, верни дружки
на среща, с поетичен рецитал.
На ъгъла в градинката, на Пушкин,
до колелото в стария квартал.
И фенките ми, цъфнаха в квартала
с прически и с поли над коленЕ.
Замъкнах ги, в една огромна зала,
в съседното, уютно кафене.
Поръчах им немедленно…. парфета
със каса швепс и четири бози,
и взех да сричам няколко куплета
от моите “лирически” творби.
Девойките… ме слушаха във унес.
Умираха си всичките от смях!
Прииска ми се, в миг да ги целуна!
Стоях като “Ергенът” срещу тях.
Реших да дръпна… някое момиче,
достатъчно прилично и добро.
През месец, всеки ден да го обичам,
дори да е с мръснишко потекло.
Загледах се в перфектните момета.
Не бях като “лайфа” в БиТиВи.
И мернах в миг “момиче на късмета”
със светлоруси, къдрави коси.
Поканих го, след срещата, на гости,
да го даря със стих и автограф.
Да хапне кренвирш в тея яки пости,
и пробва моя личен ехограф.
А сладкото моме ми рече: - Братко,
недей да се надяваш на гювеч.
Приличаш на нещастния ми татко,
от мене бягай много надалеч!
Аз нямам вид на родна поетеса,
но съм с богати фенове - в YouTube.
И само с интерес си клатя феса,
особено с такъв поет - тулуп.
Засмях се на враждебните обноски:
Другарката говореше с жаргон.
Но зяпнах на нещата - философски,
и без да повишавам рязко тон,
реших да й помогна, с к’вото мога:
безплатно да я уча - правопис.
И взех да се кълна директно в Бога,
че няма да се правя на артист.
Че няма да я срещам с мойто куче,
с огромния, невчесан алабай.
А с много ритъм - в нас ще я науча,
как зреят мандарините в Китай.
Другарката… и миг не ми се върза,
но въпреки това се съгласи,
да дойде с мене в нас и без да бърза,
да хапне две-три лозови сарми.
А в нас, аз й претоплих чаша мляко,
почерпих я и с някой друг локум.
От зор… се изпотих… и се съблякох
по потник и по слипове, от ЦУМ.
Започнах да чета…. една балада
от моя стихосбирка, номер пет.
Аз в нея правех вкъщи - лимонада
и много хубав, млечен сладолед.
В миг мацката започна да трепери,
поиска да й включа климатик.
Притисна се до мен, с какво намери,
и ми надигна стария камшик.
Веднага почна с мене… тупа-лупа!
Без - ах и ох отметна любовта.
Набързо, тя безплатно ме претупа.
Остави ме без капчица нега.
Изпратих я след кратко мигновение.
Харесваше ми бързата любов.
Но само миг - и с ново вдъхновение
за нови срещи с фенки бях готов.
Юри
Йовев
Март
2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Достоен ерген!