Нали съм си, поет - почти известен

във Фейсбук и околните страни,

аз чукнах среща (малко неуместна)

на мои почитателки - моми.

Поканих всички мои, верни дружки

на среща, с поетичен рецитал.

На ъгъла в градинката, на Пушкин,

до колелото в стария квартал.

И фенките ми, цъфнаха в квартала

с прически и с поли над коленЕ.

Замъкнах ги, в една огромна зала,

в съседното, уютно кафене.

Поръчах им немедленно…. парфета

със каса швепс и четири бози,

и взех да сричам няколко куплета

от моите “лирически” творби.

Девойките… ме слушаха във унес.

Умираха си всичките от смях!

Прииска ми се, в миг да ги целуна!

Стоях като “Ергенът” срещу тях.

Реших да дръпна… някое момиче,

достатъчно прилично и добро.

През месец, всеки ден да го обичам,

дори да е с мръснишко потекло.

Загледах се в перфектните момета.

Не бях като “лайфа” в БиТиВи.

И мернах в миг “момиче на късмета”

със светлоруси, къдрави коси.

Поканих го, след срещата, на гости,

да го даря със стих и автограф.

Да хапне кренвирш в тея яки пости,

и пробва моя личен ехограф.

А сладкото моме ми рече: - Братко,

недей да се надяваш на гювеч.

Приличаш на нещастния ми татко,

от мене бягай много надалеч!

Аз нямам вид на родна поетеса,

но съм с богати фенове - в YouTube.

И само с интерес си клатя феса,

особено с такъв поет - тулуп.

Засмях се на враждебните обноски:

Другарката говореше с жаргон.

Но зяпнах на нещата - философски,

и без да повишавам рязко тон,

реших да й помогна, с к’вото мога:

безплатно да я уча - правопис.

И взех да се кълна директно в Бога,

че няма да се правя на артист.

Че няма да я срещам с мойто куче,

с огромния, невчесан алабай.

А с много ритъм - в нас ще я науча,

как зреят мандарините в Китай.

Другарката… и миг не ми се върза,

но въпреки това се съгласи,

да дойде с мене в нас и без да бърза,

да хапне две-три лозови сарми.

А в нас, аз й претоплих чаша мляко,

почерпих я и с някой друг локум.

От зор… се изпотих… и се съблякох

по потник и по слипове, от ЦУМ.

Започнах да чета…. една балада

от моя стихосбирка, номер пет.

Аз в нея правех вкъщи - лимонада

и много хубав, млечен сладолед.

В миг мацката започна да трепери,

поиска да й включа климатик.

Притисна се до мен, с какво намери,

и ми надигна стария камшик.

Веднага почна с мене… тупа-лупа!

Без - ах и ох отметна любовта.

Набързо, тя безплатно ме претупа.

Остави ме без капчица нега.

Изпратих я след кратко мигновение.

Харесваше ми бързата любов.

Но само миг - и с ново вдъхновение 

за нови срещи с фенки бях готов.

Юри

Йовев

Март

2023 г.