3.06.2006 г., 22:54

За някога, За теб, За любовта

1.4K 1 3

Обичах някога едно момче,
обичах го от все сърце.
И мислех - споделената любов,
ще ни свързва чак до гроб.
Но явно съм се лъгала жестоко,
през всички тези наши дни.
Срещата ни беше в осем,
но среща нямаше ни в осем, ни след това.
От този ден останах сам сама,
и през деня и през нощта,
останах само с мисълта,
за някога, за теб, за любовта...

           Посветено на ИВО

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...