Обичах някога едно момче,
обичах го от все сърце.
И мислех - споделената любов,
ще ни свързва чак до гроб.
Но явно съм се лъгала жестоко,
през всички тези наши дни.
Срещата ни беше в осем,
но среща нямаше ни в осем, ни след това.
От този ден останах сам сама,
и през деня и през нощта,
останах само с мисълта,
за някога, за теб, за любовта...
Посветено на ИВО
© Милена Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
