26.02.2011 г., 19:48 ч.

За огън ли дойде?! 

  Поезия » Любовна
1137 0 14

Добре дошъл!

Сега ли се прибираш?!

От снощи тъжна е по теб луната.

И цяла нощ във теб се взира.

Разбуди утрото,

не иска да си тръгва,

застинала в очакване.

И сбъдване...

за тебе.

Изглеждаш странно –

цяла нощ си скитал.

В дъжда вървейки,

мокър си до кости.

(А помниш името ми, пусто!)

По пътя

все за мене питаш...

И всяка вечер

все при мен се връщаш.

Премръзнал и окалян –

погледни се –

пак ли плачеш?!

Е, влизай де!

И сядай да се стоплиш.

Защо на прага си застанал,

точно под капчука?!

И трудно,

все по-трудно дишаш?

Премръзнал си,

за огън ли дойде?!

За огъня попитай...

Седни сега.

Седни и слушай.

Капчуците запяват

в твоите очи...

Отново.

Този дъжд

вали във тях

и мен.

Дано да си размислил.

Аз няма да те питам

без причина.

Причините –

ти сам си ги измисли.

Сърцето ти,

сърцето не тупти,

нима е спряло?!

Е, хайде, отпусни се.

Аз ще млъкна.

(След толкова мълчание

от тебе заразих се).

Ще те прегърна само

и ще се опитам

премръзналото ти

сърце да стопля...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??