За Пепеляшка
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Принц на мрака съм аз, черен.
Затова, не ща да пиша.
Моя стил, е начумерен
и сърцето, не въздиша.
Ала приказка класическа,
писана от Шарл Перо,
снощи четох и лирическа,
нотка завъртя свредло...
От тогава мира нямам –
Пепеляшка виждам, все.
Цяла нощ, към нея бягам
в сън не мигнал, ме тресе.
Час по час, водица пия –
пот се лее из ведро.
Мойта хъркаща “брантия”,
ме затиска със бедро.
И мърмори, и се сърди:
- Стига скача – багарец!
Кой ли Фют с рогцата твърди,
те подкача, на мамец?
“Стига де”! Но, Пепеляшка,
към каляска-тиква тича...
Аз я гоня с хъс юнашка –
тя, не ще да се съблича.
Аз я искам – тя се крие.
Що обувки ми остави –
а на мене ми се “вие”,
от желания “корави”.
Тази мила Пепеляшка,
хубава и еротична,
бих желал, да е по прашка
в поза доста екзотична –
със касинка на главата
и със пиърсинг на пъпа,
да размахва бич с ръката,
и да не е много, скъпа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
