Nov 21, 2006, 11:49 AM  

За Пепеляшка

  Poetry
1.3K 0 5

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Принц на мрака съм аз, черен.
Затова, не ща да пиша.
Моя стил, е начумерен
и сърцето, не въздиша.

 

Ала приказка класическа,

писана от Шарл Перо,

снощи четох и лирическа,

нотка завъртя свредло...

 

От тогава мира нямам –

Пепеляшка виждам, все.

Цяла нощ, към нея бягам

в сън не мигнал, ме тресе.

 

Час по час, водица пия –

пот се лее из ведро.

Мойта хъркаща “брантия”,

ме затиска със бедро.

 

И мърмори, и се сърди:

- Стига  скача – багарец!

Кой ли Фют с рогцата твърди,

те подкача, на мамец?

 

“Стига де”! Но, Пепеляшка,

към каляска-тиква тича...

Аз я гоня с хъс юнашка –

тя, не ще да се съблича.

 

Аз я искам – тя се крие.

Що обувки ми остави –

а на мене ми се “вие”,

от желания “корави”.

Тази мила Пепеляшка,
хубава и еротична,
бих желал, да е по прашка
в поза доста екзотична 
със касинка на главата
и със пиърсинг на пъпа,
да размахва бич с ръката,
и да не е много, скъпа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цветно на фона на любовното едноцветие. И май повечето ти стихове са такива/ поне тези, които четох/. Различно е....и това е достатъчно
  • Ах, защо ли Пепеляшка
    забелязвате в двореца
    и в красивата каляска
    с коси развеяни от ветреца.
    А край семейното огнище
    и цялата в прах и дрипи,
    не ви вълнува тя с нищо
    и само викате:"Я, сипи"


    Развесели ме мирогледа ти

    Поздрав и усмивка.

  • Развесели ме
  • Ех, копнежи! Всеки мъж
    до такава Пепеляшка
    би желал поне веднъж
    да осъмне. Кръв юнашка
    да бушува в сластна нега...
    с устни сладостно да пие
    сок нектарен... Брех, колега
    май и аз ще да "завия"!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...