7.09.2014 г., 20:17

За петлето и детето

1.1K 0 6

 

Малката Деси, книжка с приказки донеси!

Баба да и почете за непослушното петле.

Баба книжката разгърна, бързо Деси тя прегърна.

И зачете ред по ред за бедите на петлето,

дето сутрин  рано с песен буди в шест  детето.

Дядо кани му се откога, че ще скастри тез пера.

Смело той криле разпери, гребена червен напери.

Мисли се за важна птица, а се плаши от  водица.

Завали ли из ведро, в курника се скрива и кокошките прибира.

Гордо крачи между тях и яйца брои на глас.

А на всеки кръгъл час, кукурига ли петлето…

Баба бързо ще забърка палачинки на детето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кръстина! За топлите думи и за усмивката!
  • Оригинално поетично бисерче, което е посветено на децата!
    Поздрави и от мен за прекрасната поетеса! Бъди!
  • Ех, Любо! Много ме зарадва с топлината в думите ти! Радвам се, че съм събудила прекрасни спомени от детството ти! Искрено ти благодаря на теб и на Алина и ви желая усмивки на лицето и топлина в сърцето!
  • !
  • Благодаря ти, Ангел! Да си призная, и аз се замислих за онова време и се усмихнах..... Хубави години бяха! Поздрав и на теб!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...