25.03.2010 г., 0:01

За Пламен

746 0 3

О, нека, скъпи, с теб се разделим...
отдавна другиму сърцето съм оставила,
уви, не можем обич да делим,
когато да обичам съм забравила...

Какво ли мога вече да ти дам...
живота си от болка съм ощавила,
повярвай ми, със мен ще бъдеш сам,
тръгни, сърцето ти преди да съм ограбила.

Че срещнахме се късно може би...
днес празна дупка зее във душата ми,
със друга ще си по щастлив, нали...
за мене място няма във съдбата ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...