За ползата от лешниковата черупка

Поезия

1.6K 0 41

Удобно скривалище

си имаш -

лешникова черупка.

/понякога даже

ти е широка.../

Там си складираш

чувствата,

да не би да излязат

на показ.

Подреждаш в овала

усмивки,

/дежурните.../

да си вземеш,

когато си мъка...

Никой не трябва

да знае твоята болка.

/а тя е същността ти.../

Когато,

/случайно/

достигнеш

до зелени поляни,

невярващо анализираш.

Две очи пъстро

ти светят в тъмното...

/къде ти заспиване/

И си казваш:

-Навън е красиво.

След това ще се крия,

ще остана за кратко.

И се връщаш.

И си мислиш,

че е заслон...

Не!

Няма я ядката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Самата аз често си търся заслони. Прав е авторът. Няма я ядката. Прочетох коментарите и на другите. Помислих кой е прав и кой не. Хм, заслони! Може би нещо като убежище. Може би скривалище. Може би просто покрив без стени... Както и да е, най-вярно ми се стори написаното от автора.Ами сега?Накъде? Как накъде, към поздрав за Нея- Създателката и към дълбоко замисляне как ще я карам без заслон...

2009-03-12T07:59:09+02:00
dervish (Кан)

Литературния критик /чувал съм/ имал за основна задача да обясни на автора, какво той, /авторът/ е искал да каже. Разбирам посланието на автора според възможностите си, не се опитвам да го лаская, нито укорявам и това не ми пречи да му се възхищавам. А както знаете, възхищението е скрита, благородна завист.

2009-02-14T17:03:13+02:00
Клео (Джу)

От мен овации - отново!

2009-02-04T00:35:44+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Ще останеш завинаги, защото зеленото успокоява и зарежда. Кой разчупи лешничето и изяде ядката, а?! Никой не трябвало да знае. На мен ще ми кажеш!!! Е, ако много ти се помоля де, Маргаритке...кажи кой!!!

2009-02-01T08:12:37+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

И няма я ядката...Поздрави! Че при теб я има

2009-01-14T23:53:00+02:00