Удобно скривалище
си имаш -
лешникова черупка.
/понякога даже
ти е широка.../
Там си складираш
чувствата,
да не би да излязат
на показ.
Подреждаш в овала
усмивки,
/дежурните.../
да си вземеш,
когато си мъка...
Никой не трябва
да знае твоята болка.
/а тя е същността ти.../
Когато,
/случайно/
достигнеш
до зелени поляни,
невярващо анализираш.
Две очи пъстро
ти светят в тъмното...
/къде ти заспиване/
И си казваш:
-Навън е красиво.
След това ще се крия,
ще остана за кратко.
И се връщаш.
И си мислиш,
че е заслон...
Не!
Няма я ядката...
© Маргарита Василева Всички права запазени