27.06.2006 г., 9:18

За последно

1.7K 0 7

Нямаш нужда от мене, нали?
Вече силен си, властен и сигурен.
Вече няма да питаш дали
искам моите откраднати мигове.
Нямаш нужда от мене, нали?
Вече няма да съм "до поискване".
Вече няма да питаш дали
искам твоя да бъда, единствена.
Нямаш нужда от мене, нали?
Вече няма да виждаш очите ми.
Вече няма да питаш дали
искам само от тебе да бъда обичана.
Вече няма... Изглежда е нямало
нищо за теб между двамата.
Аз си тръгвам. За теб ще напомня
само белег в сърцето от раната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • АХ,Мая-никой не може да каже какво е ЛЮБОВТА,но е факт,че тя е ЧУВСТВО,а чувствата не се нуждаят от анализ-те трябва да се чувстват-нали??!...Бъркаш ми в душата с този стих,мила!
  • любовта е ... кой може да каже какво? но е факт, че ни прави и тъжни, и много щастливи. без нея нямаше да има и какво да изречем. щастлива съм, че споделихте чувствата ми
  • Силни стихове!Силни!Хенри
  • Ох, толкова познато,че ....
    Да имаше мехлем против тези рани - белези!
    Отново поздравления!
  • Ах,тия мъже...колко сладко е с тях,а после колко боли!Изправи се,Майче,и давай напред! 6 Бъди щастлива!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...