За последно
Нека за последно се прегърнем
и после всеки продължи по своя път,
нека всички спомени загърбим,
не те виня,живота не е съд!
Ти сам решаваш кога да тръгнеш,
признавам,страшно много ме боли,
но и да моля няма да се върнеш,
затуй на добър час,върви!
Върви,а мен ме запомни с усмивка
и с цялата изпепеляваща любов,
не искам спомените ни да разпилявам
и моле те,не го прави и ти,
нали от нашата любов това остана
и хиляди болезнени сълзи!
Сълзи,които в нощите самотни,
единствени от мен не се делят,
останаха ми те,за да напомнят,
с теб колко щастливи сме били!
Да,бяхме някога нали?!
Но всичко хубаво си има своя край,
а след това единствено със сълзи
си спомняме за миналите дни!
Нека за последно се прегърнем,
недей да казваш дума,замълчи,
нека всички мигове на щастие загърбим,
не те виня,ти просто продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
6