За последно
Нека за последно се прегърнем
и после всеки продължи по своя път,
нека всички спомени загърбим,
не те виня,живота не е съд!
Ти сам решаваш кога да тръгнеш,
признавам,страшно много ме боли,
но и да моля няма да се върнеш,
затуй на добър час,върви!
Върви,а мен ме запомни с усмивка
и с цялата изпепеляваща любов,
не искам спомените ни да разпилявам
и моле те,не го прави и ти,
нали от нашата любов това остана
и хиляди болезнени сълзи!
Сълзи,които в нощите самотни,
единствени от мен не се делят,
останаха ми те,за да напомнят,
с теб колко щастливи сме били!
Да,бяхме някога нали?!
Но всичко хубаво си има своя край,
а след това единствено със сълзи
си спомняме за миналите дни!
Нека за последно се прегърнем,
недей да казваш дума,замълчи,
нека всички мигове на щастие загърбим,
не те виня,ти просто продължи!
© Мария All rights reserved.
6