28.02.2008 г., 11:04

За приятелството със цинизъм

911 0 6
Приятелството, казват, било е безгранично,
а граници поставяме на всяка крачка.
Приятелството, казват, било е не цинично,
но днес съм от Бога по-цинична.

Преспиш с мъжа му, пиеш с някого кафе,
помогнеш му през трудно време
и вече тоя някой приятел те зове,
а въпрос "защо" във тебе дреме.

Споделил си някъде за обич,
вметнал си, че сексът е прекрасен
и ставаш чуден приятел,
а после враг си най-ужасен.

И някой рядко те  разбира,
че съществува нещо, наречено симпатия,
че приятелство даже в тъмното прозира
и оперирано е от апатия...

А после някой ни предал. Или ние самите?
Че се лъжем най-брутално, без капка срам,
че са ни безкрайно разболени дните,
но човек пред Бог е винаги сам.

С приятелите свързан си за сто години
и после още сто, така до вечност,
няма фалш, усмивки мними
и всичко е една човечност...

Останалите преминават, дават, взимат
... и така нататък...
Приятелите ти остават
до мига последен и болезнено кратък.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да ти имах самочувствието :Д
    Аз не се оправдавам мила Кате. Просто съм твърде самокритична А това наистина не ми харесва. От гледна точка на ритъм и рима, но нямам намерение да го преработвам или коригирам. шом сгреша буква късам цялата страница
  • Виж,идеята е добра,но изпълнението-не.
    И определено има нужда от редакция.Откровението си е откровение.
    За да е поезия,има много какво да се желае.
    Пожелавам ти успех за по-нататък!
  • Съни,не е нужно да се оправдаваш с"и на мен не ми харесва",стихото е проникновено и не е нужно дори до го редактираш.
    Прекрасно е с откровението,което блика от него!
    Браво на теб!
  • Римпо, споко и на мен не ми харесва ако трябва да съм честна :D
    Изпълнението можеше да е и по-добро но за сега толкоз
    Благодаря и на двама ви
  • Прекрасен???????????На мен пък не ми хареса-съжалявам!!!!!!!!!Поздрави все пак.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...