За приятелството със цинизъм
Приятелството, казват, било е безгранично,
а граници поставяме на всяка крачка.
Приятелството, казват, било е не цинично,
но днес съм от Бога по-цинична.
Преспиш с мъжа му, пиеш с някого кафе,
помогнеш му през трудно време
и вече тоя някой приятел те зове,
а въпрос "защо" във тебе дреме.
Споделил си някъде за обич,
вметнал си, че сексът е прекрасен
и ставаш чуден приятел,
а после враг си най-ужасен.
И някой рядко те разбира,
че съществува нещо, наречено симпатия,
че приятелство даже в тъмното прозира
и оперирано е от апатия...
А после някой ни предал. Или ние самите?
Че се лъжем най-брутално, без капка срам,
че са ни безкрайно разболени дните,
но човек пред Бог е винаги сам.
С приятелите свързан си за сто години
и после още сто, така до вечност,
няма фалш, усмивки мними
и всичко е една човечност...
Останалите преминават, дават, взимат
... и така нататък...
Приятелите ти остават
до мига последен и болезнено кратък.
а граници поставяме на всяка крачка.
Приятелството, казват, било е не цинично,
но днес съм от Бога по-цинична.
Преспиш с мъжа му, пиеш с някого кафе,
помогнеш му през трудно време
и вече тоя някой приятел те зове,
а въпрос "защо" във тебе дреме.
Споделил си някъде за обич,
вметнал си, че сексът е прекрасен
и ставаш чуден приятел,
а после враг си най-ужасен.
И някой рядко те разбира,
че съществува нещо, наречено симпатия,
че приятелство даже в тъмното прозира
и оперирано е от апатия...
А после някой ни предал. Или ние самите?
Че се лъжем най-брутално, без капка срам,
че са ни безкрайно разболени дните,
но човек пред Бог е винаги сам.
С приятелите свързан си за сто години
и после още сто, така до вечност,
няма фалш, усмивки мними
и всичко е една човечност...
Останалите преминават, дават, взимат
... и така нататък...
Приятелите ти остават
до мига последен и болезнено кратък.
© Свобода All rights reserved.
А това наистина не ми харесва. От гледна точка на ритъм и рима, но нямам намерение да го преработвам или коригирам. шом сгреша буква късам цялата страница 
