(за прошка)
Осъдена! Без вина и присъда...
Забити думи-стрели стърчат от мен!
Утрото пееше... и от заблуда
родена неволно се сбръчка моя ден.
Спря песента на душата ми дива,
падна мрак в мойте пъстри очи
и от болка сърцето ми тъй се е свило
и тихо трепери... почна да кърви.
От грешка неволна... Моя ли? Твоя?
От словата, написани в гняв и тъга,
забързани в бягство да вземем завоя...
... непремислени думи между нас ще тежат.
Натежала главата ми с мисли тревожни -
без вина ли? С вина ли? Ще протегна ръка
към приятел за прошка и в дните безбожни
да извади стрелите от мойта душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
