За Прошката...

За Прошката, и как, колко и кога Сега е...

На душманите си всички ще простим на края
на Времето си, щом простим на себе си Сега. 
От началото му все мечтаем си за Рая, 
а с Ада вътре в себе си се питаме Кога! 
 
Не е пригоден Рая за себеугодници,
примирени в страх да оцелеят в свойто Его.
Изстрадваме го, обвинени за злосторници,
за да творим простени, от името на Него.
---
Но прошката ни не е жертвеност на демони, 
обладали нас и родовата ни душевност, 
и необятните вселени нас обсебвани,
а катарзис в нас, страдан чрез други с наш"та сквернос.  

Ако с Времето си сме заслужили си Рая, 
и от Него с дарба чрез изстрадани заслуги, 
като Синовете Му от Времето до края, 
ще простим Сега, не само Себе си... , и други.

-------
   Това пак го написа тъмносинята Светка..., а светлосинята ме ръчка да съм го бил написал на това място за споделяне...

   Тъкмо поспах два часа брат... Ами ние безсмъртните така спим..., може и два, а понякога 12 часа да си наваксаме :-)))
   И всичко това заради лошото дъждовно време бе, дето не може да свършиш никакви пролетни възнамерености. Но зависи как го тълкуваш спрямо твоето си време... А понякога се оказва че "Няма нищо по-хубаво от лошото време!" Иначе нямаше от скука, клик, клик... да прочета една "Притча за прошката" (.) а Светките ми да я мъдрували вместо мене, докато спя... 
   Утре пак ще прочета какво са писали, защото пак ме измориха и ми се доспа.... :-)))) 

_______

У.У. Уточнявам Умозрително, че понеже за първи път пиша на това място за споделяне, не съм проучил как се публикуват илюстрации и споделят музика и клипове... А метафората на Светките ми, е за да мога да осъзнавам Тях в диалог, различните им отношения с различни настроения, диктувани от социалния ни живот...

   Лекс