За птицата и свободата
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните денят,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.
Но случило се, мъж я забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа ѝ завидял.
Решил капан потаен да заложи,
и в клетка златна да я задържи,
за нея "с обич", дълго да се грижи
и Егото си с песни награди.
Затворил я... и хвалел се със нея,
/красив трофей за тежка суета/.
А птичката във клетката линеела,
посървала, оклюмвала глава.
Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали очите от сълзи.
Перата погрознели и опърпани
загубили красивите лъчи.
Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса –
затворничка... с прекършени криле.
И в ден един, намерила смъртта си,
духът политнал в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
