Когато в пътя двама се прегръщат
и се сливат сякаш с вечността,
разбираш пътя, че е истина
и няма мъка, няма тъмнина.
Когато в пътя двама се прегръщат
и в душите им гори мига,
в съня си пътища прелистват
и много пъти стигат до деня.
Когато в пътя двама се прегръщат,
когато в миг една сълза
докосва им нощта,
погалва им деня,
а пръсти вплели все се търсят,
за първи път откриват обичта.
Когато двама в пътя се прегръщат,
когато ги боли от самота,
когато пътища от гълъби по-бели
политат с тях в деня
и извират във мечтите изворни,
докосват ги цветя,
в дъжда се къпят с вплетени тела.
© Ирена Велинова Всички права запазени
Благодаря ти!
Прегръдка!