23 oct 2008, 17:43

За първи път

971 0 3

Когато в пътя двама се прегръщат

и се сливат сякаш с вечността,

разбираш пътя, че е истина

и няма мъка, няма тъмнина.

Когато в пътя двама се прегръщат

и в душите им гори мига,

в съня си пътища прелистват

и много пъти стигат до деня.

Когато в пътя двама се прегръщат,

когато в миг една сълза

докосва им нощта,

погалва им деня,

а пръсти вплели все се търсят,

за първи път откриват обичта.

Когато двама в пътя се прегръщат,

когато ги боли от самота,

когато пътища от гълъби по-бели

политат с тях в деня

и извират във мечтите изворни,

докосват ги цветя,

в дъжда се къпят с вплетени тела.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Велинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....