Всеки ден бе тъй сив и скучен,
часовете бавно минаваха.
Проблем след проблем идваха
и накрая от мен нищо не остана.
Появи се ти, тъй малка и невинна,
все още неосъзнала какво е живота.
Ти, моя сестрице,
като слънце огря мойте скучни дни.
След тежкото ежедневие
и лошите дни,
с мисълта за проблемите,
се прибирах у дома.
Но щом видех как от вратата се затичваш,
с усмивка на лице
и викайки две срички "Ка-ка",
мигом трепваше моето сърце.
Всичко аз забравях,
проблеми нямах
и усмивка грейваше
стопляше моето сърце!
© Юлия Илиева Всички права запазени