5.03.2007 г., 9:49

За сестра ми!!!

2K 0 3

Всеки ден бе тъй сив и скучен,
часовете бавно минаваха.
Проблем след проблем идваха
и накрая от мен нищо не остана.

Появи се ти, тъй малка и невинна,
все още неосъзнала какво е живота.
Ти, моя сестрице,
като слънце огря мойте скучни дни.

След тежкото ежедневие
и лошите дни,
с мисълта за проблемите,
се прибирах у дома.

Но щом видех как от вратата се затичваш,
с усмивка на лице
и викайки две срички "Ка-ка",
мигом трепваше моето сърце.

Всичко аз забравях,
проблеми нямах
и усмивка грейваше
стопляше моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...