Mar 5, 2007, 9:49 AM

За сестра ми!!!

  Poetry
2K 0 3

Всеки ден бе тъй сив и скучен,
часовете бавно минаваха.
Проблем след проблем идваха
и накрая от мен нищо не остана.

Появи се ти, тъй малка и невинна,
все още неосъзнала какво е живота.
Ти, моя сестрице,
като слънце огря мойте скучни дни.

След тежкото ежедневие
и лошите дни,
с мисълта за проблемите,
се прибирах у дома.

Но щом видех как от вратата се затичваш,
с усмивка на лице
и викайки две срички "Ка-ка",
мигом трепваше моето сърце.

Всичко аз забравях,
проблеми нямах
и усмивка грейваше
стопляше моето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...