За срещата във Велинград
За срещата във Велинград
Кой каквото ще да казва
(„Опазил бог!” и „Плюй си в пазва!”),
но аз тук стихове ще пиша,
не че много ги умея,
който иска да чете,
който иска – да се смее!
От Септември, през гората,
път се вие край реката –
чука, трака, бърза влака.
- За къде ли? –
питат облаците бели.
- На Клептуза мене чакат,
затова тъй бърза влакът!
Уж пристигнах аз навреме,
пък водата там остана
ненапита.
От Балкана
сви се буря, гръм удари
и градушка се опита
откровенци да откаже.
Но успя ли? Не! Едва ли
някой сговорна дружина
може лесно да уплаши!
И в галерия картинна
подир час се пак събрахме,
поседяхме и видяхме –
иде нова, бодра смяна
и дечица най-отбрани
пяха, сказваха, играха
и сърцата ни съгряха!
Вечерта в „Александрия”
български хора се виха,
снаги кършат хубавици
и вълшебници – кат птици
сладкопоен глас извиха...
Книги – лястовици бели
някои си размениха:
нова дружба с тях скрепиха.
Разделихме се с надежда,
че отново ще се срещнем,
ако ли не е реално,
то ще да е виртуално!
Снимки, песни, стихове и проза
пак ще търсим с настроение
в любимите ни „Откровения”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Белинска Всички права запазени
