За Ст...
Изгарям!
В очите ти виждам надежда
и спомен
за нещо предишно.
Не питам...
Аз знам, че отдавна отмина
онази далечна любов.
И виждам,
че помниш все още
и търсиш ме в мрака студен.
Когато
очаквах те и молих за тебе,
къде беше ти в онзи ден?
Изгаряш!
За допир и нежна целувка
и помниш
как тръпнех до теб.
Пак питаш...
Какво сбърка
и защо си заминах?
С кого съм сега в моя ден?
Видя ли?!
Как споменът реже,
дълбае
в душата ти моето име.
Върни се!
Крещиш пак наум
и ме гледаш.
Върни се!
Крещя аз наум
и те гледам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандра Неста Всички права запазени
