dodic (Деян Димитров)
266 1705
9.04.2007 г., 19:47 ч.

За тайните ти пак се питам 

  Поезия
633 0 8
 

Как поддържаш този огън,

така примамлив във очите,

съзерцавам те до изнемога

и още искам, не ми стига ?



Как успяваш с меките си длани

в прегръдките си да ме приземиш

и уж крилата са прибрани,

а усещам още трепетен летеж ?



Как донасяш радост във очите,

вливаш и такава във сърцето,

целуваш ме, блажено тръпна

и дълго се усмихвам след което ?



Как успяваш?

А дали ме интересува,

важно е, че ме обичаш,

само с тебе, обич, съществувам,

с теб животът е така различен.



© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Eй това, си го мернах още сутринта, и пак съм тук! Това са те - очите!
  • Благодарности.
    Да ви се връщат усмивките умножени.
  • Обичаш ли, успяваш ...

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • Нежна романтика са твоите стихове,Деян!Поздрав за текста!
  • "Как успяваш?
    А дали ме интересува,
    важно е, че ме обичаш,
    само с тебе, обич, съществувам,
    с теб животът е така различен."

    Много хубав стих, Деяне!!! Поздрави!!!

  • Много ми хареса последната строфа и конкретно "с теб животът е така различен." Наистина, когато си влюбен животът е разлиен.
    Поздрави!
  • Много откровено и нежно!Хубаво!
  • Много приятно обяснение в любов!
    Стихът ти ми хареса!БРАВО!
Предложения
: ??:??